Появата на този текст е продиктувана от две обстоятелства. Първото е състоянието на правовия ред в българското общество понастоящем, а второто е свързано с господстващите интерпретации за характера и причините за това състояние. И с невъоръжено око се вижда, че т.нар. правов характер на българското общество подлежи най-малкото на дискусия, доколкото доминиращите социални реалности ни предлагат картина, съвършено различна от тази, която би следвало да бъде, ако законът е основен регулатор на нашия живот. Дълго време това „не се забелязваше“, а когато феноменът придоби драстични (и жестоки) измерения, на публиката започнаха да се предлагат различни обяснения за състоянието на закона и правото у нас.

Поради факта, че тези обяснения най-често се дават от заинтересувани представители на юридическото съсловие или на съответни политически, икономически и гравитиращи около тях сили, интерпретациите се свеждат до поредица от технически, организационни или субективни дефицити и отговорности. Тоест проблемът не се третира и обяснява като мащабен социален проблем, а като въпрос от техническо и персонално естество. Намирам тези интерпретации не само за погрешни, но и за умишлено погрешни. Първата крачка за нерешаване на един социален проблем е неговото неадекватно дефиниране, което далеч не е случайно.

С предлагания текст се прави скромен опит да се даде една друга обяснителна линия на сегашното състояние на „закона“ у нас, която черпи своето съдържание от логиката и метаморфозите на цялостното ни социално и историческо развитие в новото време.

Гражданската ми и чисто човешка надежда е, че откровеният и компетентен диалог по социалните проблеми у нас най-сетне ще премине в градивно обществено действие – ако, разбира се, има предпоставки за такова. А както твърди Емил Дюркейм, един от класиците на социологията: „Единственият начин да се докаже движението е да се върви.“


Увод
Проблемът

• Трябва ли да има промяна в конституцията?
• Дефиниране на същността и причините за проблема
• Проблемите
• За разделението на властите и статута на съдебната власт. (Защо точно към тази проблематика?)
• Основни интерпретации на магистратите
• Контролът върху съдебната власт
• Основният проблем на правораздавателната система - бавното съдопроизводство
• Правосъдието като инструмент за разрешаване на конфликти
• Нищетата на юридизма
• Социологията на правото - привилегирована гледна точка за "дисекция" на модерното общество
• Институционалисткият и нормативисткият подход - задънена улица за разрешаване на поставения изследователски проблем

Българският случай 1878 - 1944 г.

• Формиране и реквизити на законовия корпус
• Правото като средство за модернизация
  • Това, което изглежда като парадокс или необясним факт в българската история, намира закономерно обяснение, ако се насочим към инструментариума на модернизационните парадигми
  • Аргументация в полза на хипотезата
• Императивният срещу диспозитивния правен модел
• Диспозитивен законов дял
• Императивен законов дял
• Императивните срещу диспозитивните отрасли - сравнения

Правото на прехода

• Увод
• Правото при социализма
• Първите стъпки
• Основни тенденции в правната регулация на прехода
  • Увод
  • Основни промени в законодателството
• Банките (1982 - 1992)
• Каква конституция ни е нужна?
• Императивният срещу диспозитивния правен отрасъл: 40 години по-късно
  • Изходната точка
  • Разликите
  • Диспозитивните правни отрасли (ДПО)
  • Императивните правни отрасли (ИПО)
  • Сравнителна динамика между ДПО (диспозитивните правни отрасли) и ИПО (императивните правни отрасли) за периода 1989 - 2005 г.
  • Международноправният сегмент

Вместо заключение
Литература

• Архивни документи
• Списания и доклади
• Литература