Книгата е първият монографичен труд, който е изцяло посветен на задълбочения анализ на определени, много съществени по своето значение, фундаментални проблеми на уволнението на безвиновни основания по действащия Кодекс на труда. Научното изследване е съсредоточено върху тези безвиновни основания за едностранно прекратяване от работодателя на трудовия договор, които разкриват най-много специфики, съответно много на брой и/или с особена сложност правни проблеми.

Така на първо място е изяснена правната природа на основанията за уволнение „закриване на предприятието“, „закриване на част от предприятието“ и „съкращаване в щата“, както и на същността на вътрешната реорганизация в предприятието, като е направена ясна диференциация между всички тях. Оспорени са становища, изразени в теорията и в практиката, относно значението на понятието „предприятие“, съответно относно разграничението между посочените фактически състави. Аргументирано са направени изводи относно отделните основания за уволнение, при прилагането на които се поражда право, съответно задължение за работодателя да извърши подбор.

Изложението има за цел също така да посочи, анализира и даде предложения за разрешаването на основни правни проблеми, които възникват при прилагане на уредбата, регламентираща обществените отношения по време на обявени извънредно положение или извънредна епидемична обстановка. Особено внимание е отделено на правата и задълженията на страните по трудовото правоотношение относно ползването от работника или служителя на платен годишен отпуск и на неплатен отпуск, с оглед на съществуващата тясната връзка с въпросите на уволнението, в това число и на предварителната закрила при него, значителните особености на които са следствие от обявяването на извънредно положение или на извънредна епидемична обстановка. За целта е направено разграничение между предпоставките за възникване и съдържанието на правата и задълженията на страните, установени в новата правната уредба, от една страна, и тези, които са част от традиционни за трудовото право институти, от друга. Акцент е поставен върху особеностите, свързани с безвиновното основание за едностранно прекратяване от работодателя на трудовия договор, обусловено от спирането на работата за повече от 15 работни дни.
На последно място сред безвиновните основания за уволнение, при които причината за преустановяване на действието на трудовия договор се намира в работодателя, е детайлно анализирано сключването на договор за управление като основание за прекратяването на трудовите договори със служителите от ръководството на предприятието. Във връзка с това е изследван въпросът относно правното значение на изпълнението на договора, както и проблемите относно точния момент, в който започва да тече максималният 9-месечен срок за упражняване на указаното право на уволнение, за кръга на служителите, които попадат в ръководството на предприятието и др. Обърнато е внимание на допълнителните изисквания, произтичащи от специалната уредба на публичните предприятие, за законосъобразност на уволнението на служителите от ръководството на публично предприятие при сключването на договор за управлението му.

Разгледани са и проблемите, свързани с предварителната закрила при уволнение на определени безвиновни основания, която разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от Кодека на труда предоставя на ръководството на синдикална организация в предприятието, както и на синдикална организация извън структурата на работодателя. Във връзка с последната хипотеза са анализирани проблемите, които възникват при създаването и поемането на ръководството на териториален синдикат.

На следващо място, като част от анализа на безвиновните основания за едностранно прекратяване от работодателя на трудовия договор, при които причината за уволнение лежи у работника и служителя, детайлно е изяснен и въпросът по какъв точно начин работодателят е длъжен да мотивира своята заповед за уволнение при прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда – дали е достатъчно да бъдат само изброени липсващите у работника или служителя качества за ефективно изпълнение на работата, или е необходима значително по-задълбочена и подробна аргументация на споменатата заповед. Подробно е разгледан и проблемът за това дали е налице основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда в специфични хипотези, чиито особености са обусловени от конкретните начин и момент на установяване на изискванията за образование и професионална квалификация.

След като е направена съпоставка между основанията за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 и 11 от Кодекса на труда, е формулиран отговор и на въпроса за тяхното съотношение, както и на правния проблем, изразяващ се в това дали в случая са налице две напълно различни основания за едностранното прекратяване от работодателя на трудовия договор, или пък съотношението между тях се намира в определена зависимост от допълнителен критерий, свързан с точния момент на промяна на изискванията за образование и квалификация.

Подробният теоретичен анализ на посочените дотук основания за уволнения, които попадат в указаната втора голяма група от прекратителни основания, е последван от анализ на Тълкувателно решение № 4/2017 от 01.02.2021 г. по тълкувателно дело № 4/2017 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд. Аргументирано са критикувани както основните изводи, формулирани като част от мотивите на споменатото тълкувателно решение, така и неговия диспозитив. Проведено е разграничаване на уволнението от обявяването на недействителност на трудовия договор, липсата на което е един от съществените пропуски в тълкувателното решение, довели до постановяването на неправилни разрешения на някои от поставените в него въпроси.

Задълбочено е анализирано и основанието за уволнение, възникващо при навършването на определена възраст от служители, заемащи някоя от академичните длъжности „професор“ или „доцент“, както и от служители, които са придобили научната степен „доктор на науките“. Много подробно е аргументирана теза за необходимостта от осъществяването на законодателни промени както в Кодекса на труда, така и в Закона за Българската академия на науките, изразяващи се в завишаването на точната възраст, която е установена като елемент от фактическия състав на указаното основание. Теоретично са разгледани и проблемите, които поражда уредбата в § 11 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за висшето образование относно възможността на академичния съвет да приеме решение относно „удължаването на трудовото правоотношение“, при което се изисква сключването на срочен трудов договор. Така са формулирани разрешения на възникващите от последното посочено императивно изискване правни въпроси относно необходимостта от прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от конкурс и избор по Закона за развитието на академичния състав в Република България.