Настоящият монографичен труд е мотивиран от необходимостта за цялостен наказателнопроцесуален преглед и извеждане на научни обобщения за същността и формите, в които се проявяват способите на доказване. Разработването на научнообоснован модел има за цел да осигури онзи научен ориентир, който да се използва при решаване на научни и практически въпроси, свързани с доказването и в частност за способите на доказване. Научните обобщения в тази насока биха били ценен източник при тълкуване и прилагане на правните норми, с което да се преодолеят някои спорни въпроси, натрупани с години в съдебната практика. Изследването може да бъде от полза и с оглед перспективата от бъдещи законодателни промени, свързани с усъвършенстване на законодателството. Прогресът в развитието на съвременните технологии, бързите темпове на тяхното проникване в правораздаването променят неусетно класическото разбиране за редица процесуални институти.

Появата на електронните доказателства, трафичните данни, въвеждането на видеоконференцията, новите форми на специални разузнавателни средства провокираха редица промени в НПК. Днес способите на доказване се изменят и с въвеждането на нови процесуални правила и участници, с които се разширяват процесуалната защита и права на гражданите, участващи в производството. Това закономерно изменя реда и условията за извършване на способите и обуславя възникването на нови техни форми: разпит на свидетел със специфични нужди, разследване, чрез служител под прикритие и др.

Работата няма претенция за изчерпателност. В нея се повдигат нови проблеми, допълват се и се аргументират някои познати положения, предлагат се мотивирани решения и не на последно място, провокира се интерес към способите на до¬казване. Интерес, който в бъдеще може да намери отзвук в съдебната практика, да предизвика нови научни изследвания и да усъвършенства законодателството, а оттам развитие на на¬казателнопроцесуалното право, което да спомогне за постига¬не на целта по чл. 1, ал. 1 НПК.