Въведеният с новия Граждански процесуален кодекс селективен модел на касационното обжалване, функциониращ чрез посочени в закона предпоставки за допускането му, предизвиква разнопосочни реакции в юридическата общност. Институтът, във вида, в който съществува към момента, няма аналог в българското процесуално право. В книгата са разгледани предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс. Изследвани са съдържанието и приложното поле на всяка от тях и е проследено развитието на съдебната практика по прилагането на закона, включително практиката на Конституционния съд, на Европейския съд по правата на човека и най-вече на Върховния касационен съд. Изследвани са и особеностите на производството по чл. 288 ГПК, между които изискванията към изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, защитата на ответника по касация в тази фаза на процеса, възможността да бъде отправено преюдициално запитване в производството по допускане на касационно обжалване, пределите на служебната проверка от ВКС в предварителната фаза на касационното обжалване, съдържанието на определението, с което съдът се произнася относно допускането на касационното обжалване, и др.