Смисълът на всяка дейност е да се разкрие истина­та, която, така или иначе, съществува и която е основен принцип. Няма по-важно нещо в живота от истината.

Същото се отнася в пълна степен и за правото. Разкриването на истината в правото се извършва чрез специфични правни средства, най-важното от които е институционализацията, която на първо място озна­чава нормирането. Няма никакъв смисъл от съществуването на нещо, което е основано на неистината. До истината се достига така, както се достига до оста­налите правни понятия. Обобщено казано, истина­та се разкрива като се отсее нужното от ненужното, или, както е прието да се казва, „да се отсее зърното от плявата“. Ненужното или „плявата“ е нищото в пра­вото, това, което не ни интересува – дали изобщо, или в конкретния случай – това няма значение за юриста.

Винаги трябва да търсим главното, истинското, същественото, релевантното. Безпредметни и безсмислени са „творческите“ усилия за разкриването на някакви други аспекти на правното явление, които нямат нищо общо с главното.

На тази теза е посветен този труд.