Международният арбитраж и международното правосъдие са два от способите за мирно решаване на споровете в международното публично право. Същевременно те са единствените правораздавателни такива способи, т.е. чрез тях тези спорове се решават от трета, неучастваща в спора страна, чрез прилагане на международноправните норми и със сила на пресъдено нещо. Тази характеристика на международния арбитраж и на международното правосъдие показва, че от всички мирни способи точно те съответстват на спецификата на международното право именно като право – международният арбитраж и международният съд решават спора, като отсъждат на коя от страните му принадлежи правото, негов предмет.

Настоящата книга е посветена именно на международния арбитраж и международното правосъдие. Последното обаче е представено в книгата само чрез един от съществуващите понастоящем международни съдебни органи – Международния съд на ООН (МСООН), за което има определени основания. Първо, МСООН е единственият международен съдебен орган, който едновременно има и универсален характер от гледна точка на кръга от държави, които могат да бъдат страни по дело пред него, и обща компетентност. Всички останали международни съдебни органи имат специална компетентност. Второ, правната уредба на организацията и дейността на всички други международни съдебни органи в много голяма степен повтаря правната уредба на МСООН, което се дължи основно на факта, че той е най-рано учреден, и оттук закономерно е послужил като пример за правната уредба на останалите съдебни органи. Трето, като най-рано създаден, МСООН има и най-богата съдебна практика, което позволява да се изгради пълна и обе¬ктивна картина на юриспруденцията на един международен съд.

Заключението, което се налага, е, че МСООН може да се разглежда като модел за международен съдебен орган изобщо и съответно като модел за изследване на международното правосъдие в качеството му на способ за мирно решаване на международноправните спорове.