В „Когато Господ беше българин“ спортният журналист Филип Друмчев разказва подробно за множеството скандали, тайни, свади, куриози, закачки, премеждия, обрати и геройства, белязали пътя на Пеневата чета до върховете на световния футбол! Върнете се назад във времето към онези свидни мигове, когато бяхме обединени и щастливи както никога преди и след това!

Споменът за гола на Емил Костадинов на „Парк де Пренс“ отново ще разтупти сърцата - цялата история за този знаменит момент във футбола разберете от книгата на Филип Друмчев


Годините минават, споменът остава – за онова невероятно футболно лято на 1994 г., което започна много рано, още в средата на ноември 1993 г. Или може би започна далеч преди това, през декември 1991 г., когато в „Медисън Скуеър Гардън“ в Ню Йорк е теглен жребият за квалификационната надпревара за мондиала и нашите „лъвове“ се падат с Франция, Австрия, Швеция, Финландия и Израел…

Истинската история започва точно там, защото до великия гол на Костадинов българските национали – а с тях и целият народ – минават през истински възходи и падения. А по-късно идват и триумфалните нощи след двубоите с Гърция, Аржентина, Мексико и Германия, епохалният полуфинал с Италия, та чак до горещото посрещане на футболните звезди, окичени с бронзовите медали със стойността на злато.

В изданието са поместени много исторически кадри, някои от които никога не са били публикувани у нас!


Надникнете из страниците на книгата с откъса

„СМЕЙ СЕ, СМЕЙ, УВЕК СЕ СМЕЙ“

Световното първенство по футбол САЩ’94 стъпва официално на сцената на 8 декември 1991 г. На лъскава церемония с много звезди в една от най-известните зали на планетата – „Медисън Скуеър Гардън“ в Ню Йорк, е теглен жребият за квалификационната надпревара за мондиала. Това е вечерта, в която съдбата праща България в група с Франция, Австрия, Швеция, Финландия и Израел. Кой тогава да предположи, че два отбора от тази компания ще достигнат до предпоследния мач на финалите. Водещ на събитието в „Гардън“ е именитата телевизионна актриса Барбара Идън, подкрепена от самия Джеймс Бонд – Роджър Мур. На германската легенда Франц Бекенбауер се пада честта да определи групите в европейската зона.

Тимът на Димитър Пенев е в четвърта урна и поне на пръв поглед не вади късмет относно водача на групата – Франция. По това време „петлите“ на Мишел Платини са хит на Стария континент, като тъкмо са се класирали за европейското първенство идното лято с осем победи от осем мача. Заради силните игри на французите авторитетното списание „Уърлд Сокър“ определя Платини за най-добър треньор в света за 1991 г. Ръката на Кайзер Франц обаче ни носи сполука при втората урна, откъдето към нашата група се присъединяват австрийците. Антон Полстер и компания са далеч по-добър вариант пред Рууд Гулит и останалите нидерландски асове, които дебнат от втора позиция на жребия. На „лалетата“ се натрисат англичаните, които в крайна сметка пропускат световното. От българска страна на церемонията в Ню Йорк присъстват селекционерът Пенев и президентът на Българския футболен съюз Димитър Ларгов. И двамата обаче са пестеливи откъм мнения при завръщането от Америка. Жребият е излъчен у нас в пряко предаване по телевизията.

Всъщност навръх студентския празник на родния зрител е предложена паметна спортна програма. В студио 4 на Българската телевизия пред малка маса и разпилени листове хартия се обсъжда разпалено картината, идваща от „Медисън Скуеър Гардън“. Гости на водещия Никола Ексеров са доайенът на вестник „Спорт“ Спас Тодоров, енциклопедистът от седмичника „Футбол“ Румен Пайташев, шефът на спортния отдел на телевизията Николай Колев и националът Наско Сираков. В мрачното студио капитанът на „Левски“ изглежда леко семпло между костюмираните баджанаци Колев и Тодоров – брадясал, с характерната обеца на ухото, зелено-кафява риза и вълнена жилетка. До Ексеров пък на пост е младият репортер Петър Василев, пред когото лежат небрежно две-три телефонни слушалки. Задачата на Петела е да проведе международен разговор с Каталуния, откъдето своето мнениe за жребия трябва да даде звездата на „Барселона“ Христо Стоичков. Става забавно, когато при изтеглянето на листчето с името на Фарьорските острови преводът в ефир ражда страната „Островите Фароу“.